Понеделник...най-омразният ден в човешката история. Едва ли има човек, който да обича понеделниците...разбира се с изключение на тези, които работят в събота и понеделник им се полага като почивен ден. 

Аларма... 09:15 
Няма по-хубаво нещо от това да си пиеш сутрешното кафе във Второ ДКЦ, чакащ на опашка приблизително час, за да се молиш на сестрата... защото личният ти лекар е решил, че ще е в отпуска, за един болничен лист....

Разбира се, това ми съкрати плановете драстично... и фризьорът, бе отложен за следващитя ден.

Модификация...
По профилната ми снимка, едва ли да се забелязват, но аз съм меко казано татуиран. За момента имам 26 (с последната направена татуировка) Това бе едно от онези красиви изпитания, дали мога да стоя неподвижен, докато ме боцкат малки иглични...Какво ли не правим за красотата и за собствените си мечти и идеи....какво ли не правим за личният комфорт. Както една татуирана личност(Zomboy) бе казал "Не го направих за да бъда различен, направих го да бъда себе си." Това, нека да е за всеки, който е погледнат от стереотипният социал и е приет за "откачен", "странен" или  "аутсайдер".  Да, това се отнася за жената с колароидната визия от небесно синьо и лилаво, до младежа, който пробива уши в студио и има татуировки закриващи всичко от врата надолу, както и до всички тези, които са почитатели на азиатската култура, корейските стилове на музика и обличане...дами...господа, това е нещото, което кара хората да се влюбват във вас, нещото което описва какви сте, какви цветове излъчвате и как се чувствате. Това е за всеки, който го е страх да бъде себе си, само защото ще бъде изяден от социала. 

"Исках да се обличам вулгарно, защото се чувствах себе си", бяха думите на една позната, когато я попитах "Защо?"

Татуировките са ми стрували време, пари, болка, отдаденост за грижата...те са моята история, моята страст, моята мечта...а каква е Вашата? ...