Неделя следобед...

Има ли по-хубав ден, в който нищо да не правиш от неделята. Макар и сега, да чувам шумолящите коли отвън, животните, хората, които говорят...които бързат. Това е то, неделя. Един прекрасен ден...да не свършиш нищо...

Знам как звучи, като пропиляване на времето..загуба на време, което може да е ценно за много хора. С други думи, това е прахосничество на време, ако така да бъде наречено.

Наистина, не е и в моята природа, да бездействам, стремя се винаги да се занимавам с нещо, дали ще е работа или хоби, но просто да бъда обвзет от работа, но в един момент осъзнах, че понякога, трябва даспра, да се отпусна и даоставя времето да спре също.  Да прочета, нещо красиво. Да напиша или излушам някоя друга весела песен...просто, това, което по принцип, не успяваме да свършим, това,което ни помага да спрем времето. Това е то неделята, това е този ден, в който просто се оставяш да състествуваш.

Да дочакаш залеза, да обърнеш внимание на себе си, както и на тялото си...простоза теб..не за някой друг, а за теб...